Тази вечер нямам снимка от сцената на театъра в Монтана. В началото ни помолиха да не снимаме по време на спектакъла. Прибрах телефона в чантата и така и не го извадих повече. Не защото забравих, а защото на сцената се случваше нещо, което заслужаваше да бъде гледано с очи, а не през екран. Гледах „Двама чисто голи мъже“ и през цялото време изпитвах особена гордост. Сред актьорите беше Борислав Вълов – Ей Бо – едно от порасналите „врабчета“ на ОДК. Завинаги ще го помня като талантливото момче с мечти, но тази вечер го видях като артист, който уверено владее сцената и заслужено печели аплодисментите на публиката. И докато залата се смееше и аплодираше, си мислех колко е хубаво понякога да видиш как едно дете намира своя път и продължава напред. Години наред Боби беше част от вокално студио „Детски смях“ и театрално студио „Автограф“ при ЦПЛР ОДК „Ние, врабчетата“. Беше и сред най-активните в клуб „Медии“ – време на репетиции, песни, репетиции, концерти, аплодисменти, приятелства и мечти. Днес той е професионален артист, който уверено застана на сцената редом до Асен Блатечки и по нищо не му отстъпваше. С талант, присъствие и самочувствие, извоювани с много труд и постоянство.
Гордеем се с теб, Боби!
Нямам снимка от спектакъла тази вечер. Но имам нещо по-ценно – усещането за гордост, което ще остане дълго след последния поклон. Понякога най-голямата награда за един преподавател е да види как детските мечти намират своя път. ЦПЛР – Обединен детски комплекс „Ние, врабчетата“ – град МонтанаLatinka BoevaNelly VasilevaАнастасия ВитлямоваГергана Тонева
